Автор Тема: Когато...тогава  (Прочетена 741 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Когато...тогава
« -: Април 01, 2006, 04:16:17 am »
Когато тишината на капки
пълзи по стъклата,
когато отдавна
е минал дванайстият час,
не се и питам
защо съм още будна,
каква е тази непозната,
тъжна сянка,
която в скута ми ляга,
в някакъв странен екстаз.
Тогава от безцветното
Вчера,
като от пашкул на какавида
се измъква розово
Утре -
пеперуда с красиви крила.
Толкова нежно,
че забравям за страх
и обида,
за всичко,
което ме мъчи
и изгаря в нощта.
Когато...Тогава...
са двете страни на огледало,
в което кой знае защо
липсвам аз.
Те са полюси,
между които времето
сякаш спира.
Четири сутринта е..
Има ли смисъл да си лягам
в този час?!










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен krasimir

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 506
Re: Когато...тогава
« Отговор #1 -: Април 01, 2006, 11:12:30 am »
Нощна птица ли си,
изгубила се в тишината 
търсеща пътя,
във непрогледна тъмнина.
Или душата ти ранена плаче,
не може да намери покой.
Затваряш  очи уморени
виждаш страха си
като сянка черна,
когато си сама, 
между четири стени.
Махни от себе си тъгата
след най- дългата нощ,
утрешния ден,
със усмивка посрещни. [lol]
« Последна редакция: Април 01, 2006, 11:43:49 am от Gentiana »

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато...тогава
« Отговор #2 -: Април 01, 2006, 11:49:33 am »
Нощна птица съм - определено.
Сутрините ми ме нараняват
със свежестта на мига.
Ранни часове-
остриета бледо зелени,
от които капе отрова-тъга.
На деня ще му се усмихна
непременно,
когато със слънчев лъч
ми намигне към обяд,
тогава ще съм във форма-
е, горе-долу ...
до моето време-
отново късно през нощта.
 :)



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Когато...тогава
« Отговор #3 -: Април 04, 2006, 04:53:08 am »
И тази нощ безсънна е,
седя ,премрежил поглед в сладките ти думи,
мълча,разтягах тука някъкви локуми:),не спя..
защо съм сам със тишината.
чувам вече ускорения пулс на съдбата....заспивам,ала само в мислите се скривам,....
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Когато...тогава
« Отговор #4 -: Април 04, 2006, 09:18:03 am »
Когато тишината на капки
пълзи по стъклата,
когато отдавна
е минал дванайстият час,
не се и питам
защо съм още будна,
каква е тази непозната,
тъжна сянка,
която в скута ми ляга,
в някакъв странен екстаз.
Тогава от безцветното
Вчера,
като от пашкул на какавида
се измъква розово
Утре -
пеперуда с красиви крила.
Толкова нежно,
че забравям за страх
и обида,
за всичко,
което ме мъчи
и изгаря в нощта.
Когато...Тогава...
са двете страни на огледало,
в което кой знае защо
липсвам аз.
Те са полюси,
между които времето
сякаш спира.
Четири сутринта е..
Има ли смисъл да си лягам
в този час?!





Чудесно е, поздрави.  :)
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато...тогава
« Отговор #5 -: Април 04, 2006, 09:28:20 am »
 [usmivkaa]Благодаря ти  :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.