Затихващ вик

[Gentiana]

По стъклата на тъмните ми очила
сълзите на дъжда се стичат в черно.
Има ли цвят, се питам, горчивата тъга?!
Като всичко в живота, има, навярно.

В ъгъла на хоризонта разцъфтява
розата на ветровете - розово синя.
Зад гърба си дъждът локви оставя.
В тях утаена зеленее се тиня.

Когато вали сякаш бронята пада
на ранимите ни, човешки души.
По-силно чувстваме болката. Всеки страда
с това, което не може да си прости.

Съблича ни вятърът и ни оставя
оголели и беззащитни, макар за миг.
Питам се тогава какво да правя...
Когато вали цяла съм затихващ вик.

[krasimir]

Хубаво е.

[Gentiana]

 [usmivkaa]