Автор Тема: Затихващ вик  (Прочетена 645 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Затихващ вик
« -: Април 03, 2006, 19:36:22 pm »
По стъклата на тъмните ми очила
сълзите на дъжда се стичат в черно.
Има ли цвят, се питам, горчивата тъга?!
Като всичко в живота, има, навярно.

В ъгъла на хоризонта разцъфтява
розата на ветровете - розово синя.
Зад гърба си дъждът локви оставя.
В тях утаена зеленее се тиня.

Когато вали сякаш бронята пада
на ранимите ни, човешки души.
По-силно чувстваме болката. Всеки страда
с това, което не може да си прости.

Съблича ни вятърът и ни оставя
оголели и беззащитни, макар за миг.
Питам се тогава какво да правя...
Когато вали цяла съм затихващ вик.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен krasimir

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 506
Re: Затихващ вик
« Отговор #1 -: Април 06, 2006, 00:00:41 am »
Хубаво е.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Затихващ вик
« Отговор #2 -: Април 06, 2006, 03:41:29 am »
 [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.