От много хора неразбран,
от силната любов пиян
аз миех си очите у звездите,
а от Луната капеха сълзи.
И тези колоси небесни,
приспивани със Божи песни,
бледнеят,сякъш неживеят
пред пламналия гняв човешки.
Да малък изглежда човека,
ранен ли е става огромен
и в мрака открива пътека
в псувните намира утеха....
И гледах сълзите,Луната ,звездите
и исках да литна ,но нямах крила
и светкаха мълний,блестяха в очите
тъй жълти, тъй мътни ка"т буйна река.
Душа раздвоена от мъки родена,
сърцето туптящо от тръни кървящо,
загасва жарта с любов претопена
в зора на омраза с човеци незрящи.
И погледи черни, и мисли неверни,
корона бодлива главата раздира
и викове екнат във песни вечерни,
но отговор нито един не намира.
Ах,кръста е тежък,земята корава,
за дъжд ли,за сили ли Бога да моля,
нима аз изпил съм таз силна отрова
ах роби на страсти и мъки вековни....
