Автор Тема: Жадни вселени  (Прочетена 1023 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Жадни вселени
« -: Април 04, 2006, 01:29:37 am »
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Жадни вселени
« Отговор #1 -: Април 04, 2006, 01:58:26 am »
чуй туптящото сърце,
виж ръцете  ми трептящи
и обвитото във мрак лице
никога не знаело изящество.
чуй гласа ми,думите развлачени,
дикцията,тембъра-кодирани
нивга ненамиращи слушатели,
в нищото се спирам.,тихото раздирам..
И събирам във душата мъките,
в разума си крия спомени,
утешавах се в разлъките
от живота ми прогонени.
Вярвах даже и в неверното,
чудесата бяха мое хоби,
гледайки небето,черното
вземах от луната проби.
Плувах с въздуха разлъчен,
дишах,спирах и се мъчех,да хвана аз лъчите слънчеви
.............а хванах сал звезди измъчени.....
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Жадни вселени
« Отговор #2 -: Април 04, 2006, 04:11:51 am »
не можах да видя твоето лице,
не можах да зърна твоите очи,
и не хванах твоите ръце-
ти от мен се криеш,но кажи..
блестят сълзи по твоите очи,
очи блестят и те като сълзите
аз милвам вятърни коси,
които си развяла до звездите,но кажи...
от любовта боли ли те,
и мъките горят ли те?
и нощите и дните се нижат тамо в миг,
часовникът отмерва 2 часа,и вик,
и глух стон и стенание
излизат от устните с отрова
но знай-че любовта е нова,
приемаш ли я или не
вървя с разтворени ръце...към бога
 но кажи,но кажи....
« Последна редакция: Април 04, 2006, 09:26:22 am от Gentiana »
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Жадни вселени
« Отговор #3 -: Април 04, 2006, 09:21:35 am »
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.




Поредния шедьовър от твоя страна. :)
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Жадни вселени
« Отговор #4 -: Април 04, 2006, 09:24:35 am »
Знаеш ли, този път съм съгласна с теб [shame]
И аз си го харесвам. Отдавна не беше се получавало толкова добре , без да е банално и скучно.Снощи имах някакво просветление.
Благодаря. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Жадни вселени
« Отговор #5 -: Април 04, 2006, 10:52:20 am »
Ами и аз , както винаги , мисля същото :)
Наистина е много силно.. Поне на мен ми въздейства много.. Особено тази част :


Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.




И аз благодаря, че пишеш така, че да ме зарадваш всеки път  [ihuuu]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Жадни вселени
« Отговор #6 -: Април 04, 2006, 11:14:22 am »
Лаская се, че мога да те зарадвам с нещо  :)
Но не е ли време и ти да ни зарадваш на свой ред?
Като че ли в последно време не съм чела нищо твое.
Да не ти избяга музата? [mhmm] [sad3]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Жадни вселени
« Отговор #7 -: Април 04, 2006, 11:57:32 am »
Ами...И да,и не... В смисъл- имам си и идеи и човек , който ме вдъхновява , но прекарвам прекалено много време в чат(за което ще се карам със себе си в скоро време,но това е друга тема :) ) и шляене по улиците и не ми остава време да пиша...Но имам няколко незавършени работи,които може да постна , само да ги пооправя и довърша :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Жадни вселени
« Отговор #8 -: Април 04, 2006, 13:43:24 pm »
Много,много силно и завладяващо.Разтресе ме из основи.Благодаря ,че те познавам.Благодаря ти!
 :kissoflove: [I love you] :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

reinbow

  • Гост
Re: Жадни вселени
« Отговор #9 -: Април 04, 2006, 13:50:47 pm »
Отново ме караш да потръпвам, когато чета... Толкова силно и толкова завладяващо, че думите ми не могат да изразят това, което чувствам... Благодаря, че те има и че мога да се докасна до твоя свят... [cvetee] [inloveee] :kissoflove:

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Жадни вселени
« Отговор #10 -: Април 04, 2006, 18:11:41 pm »
 [shame] Момичета,не ме карайте да се червя...Всяка една от нас е уникална по- своему и всяка от вас също е едно малко бижу.Но това, че мислите така, ме прави щастлива и аз ви благодаря на свой ред за високата оценка.
 :kissoflove: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Жадни вселени
« Отговор #11 -: Април 04, 2006, 18:28:29 pm »
чуй туптящото сърце,
виж ръцете  ми трептящи
и обвитото във мрак лице
никога не знаело изящество.
чуй гласа ми,думите развлачени,
дикцията,тембъра-кодирани
нивга ненамиращи слушатели,
в нищото се спирам,тихото раздирам...
И събирам във душата мъките,
в разума си крия спомени,
утешавах се в разлъките
от живота ми прогонени.
Вярвах даже и в неверното,
чудесата бяха мое хоби,
гледайки небето,черното
вземах от луната проби.
Плувах с въздуха разлъчен,
дишах,спирах и се мъчех да хвана аз лъчите слънчеви
.............а хванах сал звезди измъчени.....
звезди измъчени...ти остави ги да починат.
Във вазата ги натопи като цветя.
Ще разцъфтят, от слънчев лъч по - силно
и ще огреят нежно твоята душа.

 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Жадни вселени
« Отговор #12 -: Април 05, 2006, 16:38:45 pm »
Какви цветя?! Във счупената ваза
има само кал. Сърце преситено от жал
ще счупи тази зла зараза... Светът ме е предал!!
В очите без зеници аз слънцето тъй жарко скрих...
Ще разцъфтят сал тръни и бодил...от моята неволя пили?:):)
« Последна редакция: Април 05, 2006, 17:22:53 pm от Gentiana »
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Жадни вселени
« Отговор #13 -: Април 05, 2006, 17:00:33 pm »
Сам казваш, че и тръните цъфтят...
Понякога и с цветове така красиви.
Човекът е вселена - малък свят.
Да бъде тъжен хич не му отива.
В зениците ти слънце...Погледни -
и в счупената ваза стръкче нежно
протяга се към слънцето, трепти
на устните усмивка белоснежна.
Не си предаден-този свят е луд,
забързан, в нещо там вглъбен и нервен,
понякога умирайки от студ,
затворен в себе си като в консерва.
Но нещо винаги се случва, предстои-
след черни дни, животът става розов.
Така че свиркай си и с жар напред върви
напук на делничната сива, скучна проза!
 :)

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Жадни вселени
« Отговор #14 -: Април 05, 2006, 17:03:27 pm »
:) [lol]
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´