Раната тежка посоли с барут
с факлата черна разпали нощта,
не чувстваше болка,не чувстваше смут
и тежката сабя той хвана в ръка.
Не смелост, а ярост изпитваше той,
не мъки, а радост не знаеше
и влизаше с удар в свирепия бой,
сечеше,от гняв той изгаряше.
И като бик разярен той се биеше,
и меча си виеше в незнайни движения,
и мъката,даже болката криеше
не чувстваше жалост и възмущение.
Последната битка и той бе свободен
безкрая сивкав,идеше буря
в последния напор той бе прободен
и в кръв и прах се запрекатуря...
Раната тежка,пресекла гръкляна му
сега той не виждаше и недочуваше
в сънища чудни той гонеше някого,
а кат го хванеше го разцелуваше...
-----------------------------------------------той
падна пронизан, но не победен
сега той ще бъде свободен,не в плен.
