Луд ли бях че те обичах,
сляп ли бях че ти се вричах,
та ти рани ме със лъжи,
сърце пламтящо вкамени.
На бледа лунна светлина
аз гледам бялата стена,
де твойта сянка гони моята,
и следва ме във вечността.
Душата търси назидание,
очите търсят твоите очи
и тъй е страшно наказание
да сме далече аз и ти.
И всяка нощ ще е безсънна,
и всеки стон ще бъде заглушен
и всяка заран на разсъмване
ще чакам пак да бъдеш с мен.
.......................
Прекрасен стих.... Тук единствената ми забележка е езикът. КИРИЛИЦА!
