Ехтеше още от боя шума,
от мрака прелитаха сенки,
небето гърмеше и всичко бучеше,
земята гърмеше,
и..тишина...
Вървеше заблуден,от боя изнурен
героят велик,
бе снажен и хубав,
безумен и смел -като бик.
Със кожа калена от парещо слънце,
със сабя кована в недра на вулкан,
разтресе земята кат зъл великан,
с студено,туптящо,пламтящо сърце.
Той мина покрай полето със мъртви-
оставаха там без гробове,
застинали там един върху други,
сиротни чеда във бойни ровове.
И колко да беше той силен,могъщ
сълзи го обвиха ,а после и дъжд
заваля,в миг светна небето-
и черно бе то,студено полето-
полето на сенките-псалом на смъртта,
балада за смелите мъжки тела,
които без гроб и без кръст там стоят-
нали само искаха света да спасят.
О,боже, те какво ти сториха,
че повика ги при теб,
райската врата отвори,
взвода цял там приюти.
Кръвта мъжка бе се пропила в земята,
но дъждат в миг я изми,заличи,
следите изчезват тамо в забравата
покриват се в сянка велики дела,
кръвта е избила по потни чела,
очите са силни, не крият омразата-
със тях те пронизват и парят врага,
ръцете са саби,устата- вулкан,
гърдите са щит от бич изкован,
косите лавина са,сърцето е бомба
човек е оръжие -готов да убива,
щом гняв притаил е-той виж- не изстива.
Полето е пусто
и тихо-велико
нощта беше хвърлила черна си роба,
със нея се скри на войниците гроба,
стояха разпръснати мъртви тела-
студени и овъглени,
оваляни в прах и във кръв и във тръни,
със рани и изподрани,
посечени,без крайници
и без очи-сълзи не извират,
а мъките човешки не спират,
тялото мъртво-сърцето е живо,
мисли разумни,а поведение диво,
луната се къпеше в червени вълни
и сякаш и тя ставаше червена-студена,
а нейде до нея се чуваше шум вековечен-на боя шумът
ах..ах и дух подир дух-последен
бледен и леден-ах смърт..
--------------------
супер....
но пак ми взе здравето.....
КИРИЛИЦА !
