Когато падне мрак,
звезди се пръснат по небето,
за тебе мисля пак,
върни ми ти сърцето
---------------------------------------------
Защо целувките на друг
откъснаха те в миг от мен?
Нима аз сбърках тоя път,
защо настъпи тоя ден?
И как да те забравя,и как аз да заспя,
когато теб те няма-
в душата зее яма от любовта лъжовна.
Една сълза не стига,една лъжа отровна.
Защо ме заблуди,кажи
защо ме омагьоса ти,
нима не знаеш че съм слаб без теб,
защо наказан съм аз без вина?
А всичко беше толкоз хубаво,
но си ме лъгала признай,
и сякъш всичко стана мрак,
и стана АД,а беше РАЙ.
Сълзи блестят,а бузите са впити
останах само сянка зла.
Очите от сълзици са промити
звезди не виждат,само тъмнина.
Устата ми те хули и осъжда,
ръцете ми са всвити във юмрук,
душата ми магията прокужда-
махни се щом обичаш друг!
-----------------------------------------------
И гасне пламъка предишен
от сълзи и от жива плът,
от двамата съм най-излишен,
ще тръгна сам по своя път.....
