Мрак на душата,нощ на сърцата,
корона от тръни ли нося в съня ми?
И чезна в мъглата, в далечината-
тъй хванал здраво самотата за ръката.
И ходим вън тихо,и стъпваме плахо,
тъй чакахме някой,а нямаше никoй,
и плаках горко и се смях
луд ли бях,че те обичах?
.......................................прегръщах ,корените-студените,
целувах аз земята- черната
и плаках,и луната чаках-там да те потърся.
и чувах твоя глас у птиците
поклаща храстите,тревиците и мойта страдаща душа,
сълзите триех във звездите,
и криех ги с парченца мрак.
.........................................................
плака душата в нощта на сърцата,
сълзи кристални в реката на съдбата
чаках и плаках,не спах,не живях
боже-нима съм сторил грях?
