Автор Тема: Дори мен да ме няма...  (Прочетена 698 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Дори мен да ме няма...
« -: Април 05, 2006, 01:58:52 am »
Дори мен да ме няма-ти пак ела
в градината на красивите спомени.
Там боровете още пазят смеха
на устните ми и на боси трепети.
Дори мен да ме няма,по алеите се разходи.
Спомни си най-нежните ми тихи думи.
От всеки ъгъл ще те гледат очите ми
с всичко недоизказано помежду ни.
Дори да те боли, да се гърчи в теб
чувство за вина или съжаление,
шепни името ми като молитва,до зори...
Очаквай ме! Ще ти пратя знамение.
Аз съм с теб сега. И до края на света.
Винаги ще те обичам лудо.
Твоя сянка плаха - дете или жена,
мъничко твое обично чудо.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Дори мен да ме няма...
« Отговор #1 -: Април 05, 2006, 09:41:33 am »
Хубава градина на спомени  :)
само жалко, че трябва да се разходи човек в нея сам. :p
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Дори мен да ме няма...
« Отговор #2 -: Април 05, 2006, 10:50:17 am »
да, но само, когато си сам, мисълта ти е ясна  :)
Има ли нещо до теб...най-малкото ще се размъти [lol] [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.