Спомени

[krasimir]

Незабравими спомени късат сърцето
лудата ми кръв започва да кипи.             
Напразно е пак, виждам твоето лице,
дори и във съня си името ти шептя.

Остана спомена за тебе  вечно да боли,
да спра да мисля за теб  не се получава.   
Виновен ли съм че още те помня
че искам да си смен във моят ден.

Когато във онзи миг съдбовен
любовта ни се превърна в пепел,
вятарът е разпиля като черен дъж.
Не мога просто любовта си да захвърля,
в кошче за боклук и по-пътя си да продължа.

Душата ми тлее бавно, бавно гасне,
като свещ запалена във божи храм.                                                         
Стичат се бели восъчни капки,
отброяват последния ми час..
аз искам да заспа и да не се събудя вече!