Автор Тема: Тъга като старо шампанско  (Прочетена 683 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Тъга като старо шампанско
« -: Април 06, 2006, 22:18:49 pm »
Тиха алея, по която се прокрадва нощта.
Лежерни сенки я следват като димни завеси.
Повдига ги вятърът с уморената си  ръка,
Пилее ги. Тръгва си. Нещо от мене отнесе.

Всяка пукнатина в тишината се пълни с тъга.
Прелива като старо шампанско и се излива
по бялата риза на разсеяната ми душа.
Странно , но дори такава ризата и отива.

Тя е мъничка хулиганка и има проклет нрав-
винаги ми прави напук и често ме предава.
Хуква луда след някого. Не пита дали е прав.
После, при свършен факт, какво ли друго ми остава

освен да превързвам пак разбитите и колене,
сърчицето  наранено с отвари да лекувам.
Тя си е просто едно голямо, наивно дете.
Такава я обичам. Без нея нищо не струвам.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен неотразима_737

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 732
  • Пол: Жена
Re: Тъга като старо шампанско
« Отговор #1 -: Април 06, 2006, 22:21:58 pm »
 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Тъга като старо шампанско
« Отговор #2 -: Април 06, 2006, 22:38:17 pm »
Отново прекрасно, а и сравнението с шампанско  [a taka] [cheers]
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тъга като старо шампанско
« Отговор #3 -: Април 06, 2006, 23:06:42 pm »
 [happy heart] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.