Небето почерня от злоба,
стъмни се във мрак по пладне.
Сякаш злото се надигна в гроба,
готово пак да ни нападне.
Виждах те и дълго тебе гледах,
гледах те, изчезваща във точка,
ограден зад мрежата проклета
молих се за мъничка отсрочка...
Изгубих жажда за живот,
когато с теб ни разделиха.
Събуждах се в студена пот,
мислите ми в облаци се скриха.
Дните минаха... Години...
Образът ти в мене беше жив.
Спомнях си със мислени картини
живота страстен и невинно див.
Гледах към земята, търсейки те долу,
гледах и небето - празно и студено.
Душата ми изстиваше разкъсана и гола,
сърцето ми не мърдаше - умираше ранено.
Седях и гаснех бавно на скалата,
когато топъл полъх ме погали...
Видях очите и докоснах ти ръката -
върна се, отново в мене огъня запали!
