Недей да идваш в моя свят
де зима на сърца царува,
с човешки ласки всеки пазарува
но никой не купува печала веч посят.
На колене те моля,не идваи
вратата щом прекрачиш няма връщане назад,
и аз тъй бързах като тебе,кат тебе бях и аз тъй млад
не идвай,поривите спирай.
Недей да идваш в моя свят студен,
там всеки властва над силните хора,
и тъпче ги мощно,не чувства умора,
недей да идваш в моя свят,със мъки напоен....недей.
Недей да идваш, с надежда на длан
в моя свят от сини и зелени морета....
Недей да идваш, аз и сам
опитвам се да съединя небето.
Недей да питаш никого за мен,
на моя праг не идвай, не търси
човека, който винаги ще е студен
и сред морета от врати
ще търси своя изход от нейзбежната тъга!...
Не идвай в този свят, заклевам те ,любов!
Да те погубя, в порочност да те увлека
не искам аз, не съм готов!...
