В една неутрална вселена

[Ангелче]

           
           В една неутрална вселена

Ние сме от различни светове.
Широки, необятни, безкрайни....
Споделихме мигове... със криле
докоснахме едни огромни тайни....

Сега животът своето си пойска,
защо не мога да му отстоя....
А искам много искам
пред своя свят да изкрещя:

Как всеки път намираш сили
да ми вземеш всичко ти?!!!
И колко пъти ще ме има...
насън и в полумрак, почти?

В една неутрална вселена....
нито моя, нито твоя е тя...
Аз открих за какво съм родена:
за да бъда с теб във съня!

Когато сутрин се събуждаш,
ще разбираш бавно, мълчаливо
нашите различни светове ни губят
и спомен ще е времето красиво...

Аз мечтая твоя свят да имам,
и насън протягам свойте ръце....
Но когато със криле достигам го
ти изстръгваш моето сърце...

[Gentiana]

Сърцето ти-то силно ме привлича.
Признавам си, прибрах ти го , прости!
Вземи сърцето ми в замяна и обичай
чрез него моя свят и го пази.
Ще бъдем заедно във не една вселена,
ще бъдем заедно до края на света.
И ако ти за мене си родена
със теб ще преоткрием любовта.
 

[Ангелче]

Сърцето ти-то силно ме привлича.
Признавам си, прибрах ти го , прости!
Вземи сърцето ми в замяна и обичай
чрез него моя свят и го пази.
Ще бъдем заедно във не една вселена,
ще бъдем заедно до края на света.
И ако ти за мене си родена
със теб ще преоткрием любовта.
 

От тук до края пътят ще е дълъг
пътят ще е просто кална река....
В която душите - камък, ще потъват
и на дъното ще гонят вечерта.

Любовта ти преоткривам всеки ден!
Но защо съм в кръв и ме боли?
През сълзите тичам,няма те до мен...
няма път до този свят, нали?

[Gentiana]

Сърцето ти-то силно ме привлича.
Признавам си, прибрах ти го , прости!
Вземи сърцето ми в замяна и обичай
чрез него моя свят и го пази.
Ще бъдем заедно във не една вселена,
ще бъдем заедно до края на света.
И ако ти за мене си родена
със теб ще преоткрием любовта.
 

От тук до края пътят ще е дълъг
пътят ще е просто кална река....
В която душите - камък, ще потъват
и на дъното ще гонят вечерта.

Любовта ти преоткривам всеки ден!
Но защо съм в кръв и ме боли?
През сълзите тичам,няма те до мен...
няма път до този свят, нали?

Кървиш , защото няма рози без бодли,
и пръстите си в мене нараняваш.
Но пак докосвай ме и с мене остани.
Побързай, догони ме, изоставаш!

Калта отмива чистата река,
остава бистра, пий от нея, двама
ще слеем в мрака тяло и душа
в едно без сянка на лъжа и драма.

[SteeleR]

 

[FALLEN]

 

[Ангелче]