Отивам далеч,не зная на къде
съдбата ми черна ще ме отведе,
сълзите си трия,на снимка ви целувам,
ах,мъка не крия ,не ще се преструвам и плача...
Ах помня ви вечно,със вас съм израстнал,
от малко дете,във мъж съм порастнал
крила даже имах,аз щях при вас да долетя,
но в тях нямах сила,а само мойта душа търси полет...
На пролет ще дойда ,и ще ви прегърна,
със обич и ласки аз ще ви обвия,
и никога вече не ще ви затрия,
на пролет,да знайте,че пак ще се върна...
Ще бъда по-силен,ще бъда вековен,
талантът безсилен,в живота греховен,
имената ви дълбаят бразди в разум неверен,
но на вас скъпи мой,с този стих аз съм верен,другар....
Да отивам далеч,но ще бъда до вас,
ще пътувам с лъчите и ще галя очите ви,
ще се нося със птиците,ще разклащам зениците,
да ще дойда при вас,но в по добър час ще се родя....
