Облак носи мечтите човешки.
Дърветата шепнат в нашия мрак.
А лъжите и всичките грешки,
са като воден поток, пак.
Морския бриз носи душите,
далече от тихият бряг,
морето, света на сълзите,
дави света на моряк.
Морето- дома на моряка,
сълзите, негов порок,
мечтите, лек за душата,
те вече са негов залог.
Сънят днес не е изход,
а само път към смърт и проказа.
Духът-призрак изгризва,
след себе си сее зараза.
Човекът сам себе си търси,
мълчание, мрак и страдание,
разбит, счупен, разтърсен,
мъртъв, без грам разкаяние.
С дъх на отровни мисли,
с дъх на изгарящ студ,
сам скрит, измислен,
не човек, звяр луд.
А душата е свещ и платно,
бризът гаси я и нежно издува,
и пръските, мокро петно,
по платното бавно танцуват..
