Сакрална-хаос проекция

[Скитникът]

Облак носи мечтите човешки.
Дърветата шепнат в нашия мрак.
А лъжите и всичките грешки,
са като воден поток, пак.

Морския бриз носи душите,
далече от тихият бряг,
морето, света на сълзите,
дави света на моряк.

Морето- дома на моряка,
сълзите, негов порок,
мечтите, лек за душата,
те вече са негов залог.

Сънят днес не е изход,
а само път към смърт и проказа.
Духът-призрак изгризва,
след себе си сее зараза.

Човекът сам себе си търси,
мълчание, мрак и страдание,
разбит, счупен, разтърсен,
мъртъв, без грам разкаяние.

С дъх на отровни мисли,
с дъх на изгарящ студ,
сам скрит, измислен,
не човек, звяр луд.

А душата е свещ и платно,
бризът гаси я и нежно издува,
и пръските, мокро петно,
по платното бавно танцуват..

[SteeleR]

 

[plqs plqs]

[Скитникът]

Благодаря :) [bubles] [gentlefen] [inlovee]

[andromeda]

Прекрасно е, Скитнико!!! :) Стихът ти наистина докосна сърцето ми... [heart__] Обожавам този стил на писане!Винаги ми се е струвал изключително силен и въздействащ!Още веднъж най-искрените ми поздравления! [bravisimo]

[Gentiana]

Силен стих, Боби  :)
[inloveee] [cvetee]

[tainstvenata]

страхотно е [plqs plqs] [namigG]

[reinbow]

Радвам се, че си спрял при нас Скитнико, за да ни подариш красивте неща, които пишеш! Поздрави [cvetee]