А мислех, че съм жива
Отпусни ръката си във моята.
Тази вечер е загадъчно студена.
Морето душата докосва.
Тази вечер съм така уморена.
Всичко видях през призмата
на тази любов, обречена, убита.
Музикантите свирят все по-силно...
моята песен в сърцето забива се
и сълзите в тъмното сливат се
с твоя образ....Отивам си...
С тази песен , с твоето мълчание.
Дните размиват се...
написани на пясъка пред вълните.
Нощите... скрито страдание
промъкват се през очите.
Отпусни ръката си във моята.
Тази вечер виждам в тъмното
едно последно откровение....
Ти беше моето желание...
несбъднато...
Ти си моето спасение.
