Автор Тема: Нощта, уловена в паяжина  (Прочетена 586 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Нощта, уловена в паяжина
« -: Април 11, 2006, 00:04:13 am »
Черна луна
плува в мойте очища
на сова.
Имам силни крила,
до небето се вдигам...
Отрова
крият странни цветя
с ароматно-упойни
съцветия.
Капе в паяжини
нощта
и това продължава
столетия.
Тъмна капка една
е събрала смърт
в страшно количество.
Щом докосна съня
ме разтриса копнеж -
електричество
и делят се в мен атоми,
молекулите са в безтегловност.
Като Черна луна
те привличам
и цял си в готовност
да престанеш да дишаш -
на Луната без въздух умираш.
Клетка в клетка си слят
с всичко мое,
нима не разбираш?!
Аз съм квазер от страст,
ти си моята звездна свръхнова.
Кой кого, робство- власт...
Взрив и раждане ,
звездни подкови...









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.