Какво ли е да се събудиш рано сутрин,
а може пък дори и да не си заспивал ти,
и да погалиш с поглед нежен за "Добро утро"
любимия човек, спящ сгушен във твоите ръце...
какво ли е да го целунеш по челцето,
и внимателно изпод завивките да се измъкнеш ти...
да отидеш - да откъснеш роза
и със топло мляко във леглото да я поднесеш...
какво ли е да виждаш всяка сутрин
изгрева - две пробуждащи се очи,
да можеш със целувчица да ги погалиш,
да можеш усмивка да им дариш...
какво ли е да можеш
"Обичам те" да казваш, когато го почувстваш ти
и вместо усмивчица, и вместо страх в очите,
да получаваш отговор - милувка - "Обичам те и аз"...
какво ли е да можеш, когато изпиташ нужда
от някой да бъдеш прегърнат - да получаваш прегръдка... кажи ...
да знаеш, да вярваш в човека,
когото до теб във радост и болка стои...
какво ли е да има някой, който да разчупва леда във твоето сърце,
с целувка сладка, с усмивка малка, със допир по нослето,
със двете си малки ръце, и безкрайно дълбоко-красиви очи
гледащи право във теб - във твойто сърце...
какво ли е казваш "ние",
а не самотно "аз" и да получаваш поглед - съжаление...
да чувстваш трептящо щастливо сърце - тук - до тебе,
да чувстваш любов от всички страни ...
какво ли е по улиците да вървиш
да скачап и да пееш във захлас,
но не самотен, а хванал нежно за ръка
това човече, що споделя любовта...
какво ли е се питам аз
за кой ли път - и сам не знам,
но ето, че отговор все по-трудно си давам,
а сърцето все по-рядко тръпне за него ...