Ангел бял

[Ангелче]

Ти, ангел бял, била ли си...
или само животът от твоя блясък е крал..
И нощем, в утехата сълзи
и залезът до теб е спал.
Опитах от водата изворна,
опитах хляба, който беше тук замесен
и дишах, дълбоко дишах въздуха,
с присъствието ти, ангелското ,смесен!
Но нищо не е реално.....
нищо не е вятър без посока извил се...
В края на дългата улица,
там, зад ъгъла покоя, страхливо скрил се е...
И днес е друго, друга реалност
през сълзи изпитвам, в труден час.
Щастлива съм, че те обичам и познавам,
щастлива съм, че имам те във всичко аз!
Споделихме дни на детство и щастие,
в най-красивите дни бяхме заедно със теб...
И ето, ти си поела нов път сред пътя си,
и осъзнавам,че в много светове един човек
е свързан с други, не с хиляди, с една причина!
Че ангелската ,най-прекрасната душа е цяла...
Че помежду ни чиста, детска обич има
и няма между световете ни,дори и временна раздяла!!!!

С цялата ми обич, на едно прекрасно момиче!!!!Обичам те!

[{dulgokoska}]

   
Аз ангел бял не съм била,
но ТЯ оставила е вечност,
аз бях снежинка сред слънца,
а ТЯ - о, ТЯ била е и ще бъде ВСИЧКО!

Детство казваш... та това е животът...
всичко след него е вече различно...
но ти била си щастлива с АНГЕЛ за опора...
и днес си такава - имаш щастие истинско!

Споменът не е само спомен -
той е реалност, макар и отминала,
той е истина, в сърце затворена,
там където най-чисто си обичала, откривала...

А нима ти,Ангелче, вярваш, че не е реално
миналото - съвършено било...
Как можеш да вярваш, че е близо покоя,
щом си пила от извора в присъствие ЕДНО...

Световете - да - не се разделят,
но телата често са далеч,
тогава ни остава туй усещане,
че щастието на близък е в сърцето свещ...

Искаш тя да свети вечно,
но има нужда за това от кислород...
и задържиш ли я в шепи бледи
ще я предпазиш от леден вятър,
                                              но ще спреш и нужния приток на живот...

Не бива да тъжиш, че твоят ангел е далече,
макар че винаги ще бъде твой пазител,
днес дишай от спомена, осъзнаваш го вече...
щом получиш нов живот - трябва да си иде твоят дарител...

   

Няма нищо по-красиво от приятелството... Радвам се, че си го разбрала, съумяла си да го запазиш и си го споделила! 

[SteeleR]

 

[FALLEN]

Браво Ангелче...Отново изпипано

[Ангелче]

FALLEN - благодаря, Стиилърчето -  :flyingkiss:и на теб!

 

   
Аз ангел бял не съм била,
но ТЯ оставила е вечност,
аз бях снежинка сред слънца,
а ТЯ - о, ТЯ била е и ще бъде ВСИЧКО!

Детство казваш... та това е животът...
всичко след него е вече различно...
но ти била си щастлива с АНГЕЛ за опора...
и днес си такава - имаш щастие истинско!

Споменът не е само спомен -
той е реалност, макар и отминала,
той е истина, в сърце затворена,
там където най-чисто си обичала, откривала...

А нима ти,Ангелче, вярваш, че не е реално
миналото - съвършено било...
Как можеш да вярваш, че е близо покоя,
щом си пила от извора в присъствие ЕДНО...

Световете - да - не се разделят,
но телата често са далеч,
тогава ни остава туй усещане,
че щастието на близък е в сърцето свещ...

Искаш тя да свети вечно,
но има нужда за това от кислород...
и задържиш ли я в шепи бледи
ще я предпазиш от леден вятър,
                                              но ще спреш и нужния приток на живот...

Не бива да тъжиш, че твоят ангел е далече,
макар че винаги ще бъде твой пазител,
днес дишай от спомена, осъзнаваш го вече...
щом получиш нов живот - трябва да си иде твоят дарител...

   

Няма нищо по-красиво от приятелството... Радвам се, че си го разбрала, съумяла си да го запазиш и си го споделила! 

 
Благодаря за това хубаво стихче!!!!1