Ще бъда тук...
Ще бъда тук, когато ти омръзне...
да скиташ без сърце и дом.
Ще бъда твоето сърце, за да не търсиш
под ярките звезди подслон.
След авантюрите, какво остава -
ръце студени, дето няма кой да топли вече...
Очи от плач и безсъние зачервени...
които гледат, през света, далече.
Легло, в което няма да намериш
вече сън и нежна топлина...
Думи, някак насила изречени,
в теб да се повтарят през нощтта.
Безсъние, празни чаши край теб подредени...
от които да пиеш, само самота...
Любов, отишла си без време...
преди да разбереш, че идвала е тя.
Е, нека твоята история да е различна.
Защото в моя поглед си различен ти!
Не искам да казвам, че те обичам,
върни се, сам го разбери!