Моите рози

[{dulgokoska}]

            [hearts4]
Кървави рози са моята постеля,
кървави рози сега я застелят,
а бяха те чисти, невинни и бели,
с нежни си листи, сега потъмнели...

Рози красиви нощта ни красяха,
толкова дивни - за нас живи бяха,
но щом си отиде - бодли се явиха,
далеч ти замина и те ме раниха...

И щом ме остави - те залиняха
"Защо го направи?!" - с омраза мълвяха
и станаха жълти от нашите чувства,
замениха доброто за черни изкуства...

И ето, че студ от омраза гореща
превъплъти ги в пъпки на злобата грешна,
в розово обагрени нетърпимостта заявяват
и вече преситени те разцъфтяват...

Но скоро намериха странно спасение
и смирени откриха те уединение
то бе в смъртта и те почерняха -
тъжни сега, а розови бяха...

Дълго стояха с цвят на тъмата
и с мъка пропити все бяха словата,
и с капки тъй черни дъждът ги валеше,
и бавно цветът им все по-светъл беше...

Изсветляха листата и станаха красни,
и чувствата някак бяха по-ясни,
съзнателно всичко към добро се промени
и проумяхме с теб - има обич, нали?!

И безумно щастливи ние пак бяхме
любовта си отиде, но с обичта оцеляхме
и промяна малка все пак настъпи
за раздялата наша аленост напъпи...

Сега сме щастливи, макар разделени,
още по-диви след теи промени
и спомените общи какви ние бяхме,
багрите и още... какво не изтърпяхме?!

Кървави рози сега ме приспиват,
с тъмни си листи те ме завиват,
пропити с усмивки, болка и грях,
тъй стари реликви, но без никаква прах...

С носталгия, скрита в красив аромат...
Те моят цял свят са - моят Рай, моят Ад!!!