Арена...
циркова площадка
шумна глъчка, веселба
играе клоунът пред тълпата -
атракция на вечерта!
Смеят му се веч без въздух
и сочат, бършейки съзли,
сякаш кукла е без същност,
крещят със зинали усти!
Играе клоунът, скрит зад маска
пада, става на шега,
хаусът смешен го поглъща
остава нова синина!
Ето шоуто привършва,
стават всички на крака,
изчакват миг и после тръгват...
разменили смях за самота!
Гледа клуонът, сам останал,
търка своите синини...
подът с хартии застлан е,
с балони, с пуканки дори!
Усеща хлад и потреперва,
оглежда се през дим от прах...
сълза в очите му проблесва...
похарчени пари за смях!
В шатрата безумно празна,
под прожектора стои,
върти се в кръг за миг да зърне
жадно вперени очи!
Но няма никой... тишина е
в сърцето ехото кънти
и тази вечер пак продал бе
смеха си, себе си дори...!
Арена...
циркова площадка,
отново жлъчна самота...
на колене плаче там в средата
съкрушена, клоунската душа!!!