Движа се по стръмна бездна -
острие на остър нож...
вървя напред с усмивка нежна,
събрала чувства, акт и мощ...
Не свеждам поглед, гледам горе,
нова стъпка, малко страх...
чувам шепот, стон отронен,
последван от невинен смях...
В далечината там блести звездица,
трепти във тон със този смях...
появи се чудна върволица
от емоции, които дълбоко аз таях...
Следвам този ясен шепот
от сълзи кристални венци аз вия...
улавям нотка - миг обречен,
влизам в кървава килия...
На пода черен - счупени мечти,
задъхвам се и вдишвам смърт...
обличам пяна от вълни разбити,
дере тя с нежност мойта плът...
Усещам повей и поглеждам,
придвижва се към мен сега...
Красиво е!... Нима умирам?!
приближава се шепотът... но не е звезда!...
Блести в сияние неземно -
прелест най-убийствена...
ръка протягам аз неверно
към Него - Ангела на истината...
Докосва ме с крило пречупено,
поглеждам, сигурна в едно...
вярва в моето предчувствие -
"За всяка болка получаваш повече ДОБРО!"
