Бясна...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Бясна съм, защо ли?
Никога не съм се влюбвала
във теб.
Но мисълта за теб и нея ме побърква,
ревността разкъсва всичко в мен.
Бясна съм, защо ли?
Никога не си се влюбвал в мен.
Въпреки че ми говориш нежно
не съм ти вярвала и ден.
Но мислъта за теб и нея ме побърква.
Луда съм аз защото те ревнувам.
Луда съм защото не те искам, аз,
но и не мога да търпя
другата да бъде между нас.
Ревността не е любов,
но така ме мъчи,
Ревността не е любов,
но и на нея трудно някой
ще и се опълчи.
Искам ли те или не не знам?
Искаш ли ме или не не знам?
За да разберем това, ела при
мен, но сам!

[Bonita]

 :)страхотно е

[{dulgokoska}]

 
Да искаш, но да не обичаш...
това е глупост или страст...
накърнено самолюбие
заради нашта женска подчиняваща власт...

Това се случва много често...
когато някой окото ни привлича,
когато просто нежен флирт
в желание за покорност ни увлича...

Ние искаме и трябва да приложим
своето привидно безразличие,
за да го завладеем и да го подложим
на сладко и убийствено отричане...

Казваме и знаем "Няма с мене шанс!"
но не осъзнаваме, че има друга сила...
по-голяма от играта ни и нас...
ревността - показва слабостта, всички ни обединила...

Ти си бясна, щом дори спомене за нея,
а тя ласкае се, макар и безпричинно,
ти имаше нужда за теб да копнее
да бъдеш негов блян - желаеш наивно...

Ние сме жени - това е нашата природа
да покоряваме мъжете, да бъдем обичани,
аз зная вече - С теб сме от една порода!
невинно се усмихваме и искаме в  капани да повличаме...

Момчетата лесно се подлъгват и скачат слепешката,
а ние сме кралици без привиден интерес,
но щом освободи го от капана, героиня непозната
разтреперваме се цели - разбрала си го днес...

Затова си бясна, слънце мое,
грееш, париш, пепелиш...
не приемаш ти да бъдеш втора
момичето в теб разкриваш,
   с решителност и страст блестиш!!!

[неотразима_737]

Бясна си ,защото го обичаш.
Това в думите ти днес личи.
Дори пред себе си и други да отричаш,
в него влюбена си до уши.
Не искаш ти да проумееш,
че той е с друга в този час,
и болката те кара да ревнуваш,
да сипееш думите в захлас.
Повярвай ми ,разкрий сърцето свое
и приеми го като твой прекрасен дар.
Когато иска да е с тебе -позволи му,
не го отблъсквай с мрачна хладина.
Вървете двама през света огромен.
Споделяйте навеки любовта.
Откриите щастието си ,което заслужавате.
ЩАСТЛИВИ ВИЙ БЪДЕТЕ В ЛЮБОВТА!!!!!!!!

 ПОЗДРАВИ ЗА ХУБАВОТО ТИ СТИХ4Е

[DeTe_Ha_Xaoca]

Обичам ли го аз не знам
когато е далеч от мен
е лесно,
близо ли е се държа
нечестно.
Но страхът си казва думата
откачам,
щом загубя аз контрол,
само с него е така
и плача,
че съм слаба,
че все още съм жена
и имам аз сърце,
а не вещица със каменно лице.
Обичам ли го или не незная,
но знам че ме побърква мисълта,
че аз съм втора, че аз съм другата
жена!