Автор Тема: Очите ти  (Прочетена 569 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен krasimir

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 506
Очите ти
« -: Април 14, 2006, 15:30:36 pm »

Очите ти ме карат да мечтая
не даващи ми миг  покой,
по -цели нощи те бленувах.
Желая те!  Липсваш ми
когато нежно ми шептиш,
изгаря ме безумна страст 
от диви чувства дъхът ми спира,
душата ми твоя е цялата, вземи я.
Пламъкът горящ в очите ти тъгувам
но все пак ме остави,
да се удавя в погледа
в кристалните топли сълзи.
Желая те. Усещам,
светът за мен това си само ти.
Обичам те,  как хубаво звучи
мечтая аз изгубен в самота,
да не си единствено мечта!








Неактивен SteeleR

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1705
  • Пол: Мъж
  • смъртта май е за предпочитане пред самотата...
Re: Очите ти
« Отговор #1 -: Април 14, 2006, 15:35:15 pm »
 :), не е единствено мечта,
сърцето свое отвори
и към света красив погледни -
тя е там, застанала пред теб,
ухаеща на ароматни цвета,
сега очички отвори
и към нея се запъти...

но внимавай
не със поглед, а със сърцето гледай
защото погледа лъжовен е понякога,
но сърцето твое никога не лъже...


 [bravisimo]

Неактивен DeTe_Ha_Xaoca

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3282
  • Пол: Жена
  • Super girls don't cry!
Re: Очите ти
« Отговор #2 -: Април 14, 2006, 15:53:52 pm »
Ще застана аз пред пред теб
ще отворя своята душа,
дори сърцето си ще ти даря,
защото погледът говори
вместо теб.
Ще застана под слънцето
после под пълната луна,
ще бъда първата, но не
единствена мечта.
Ще мечтаеш после за
това как с тебе двама
ще вървим,
при залез слънце
гонещи вълните,
ще мечтаещ как света ще
покорим,
как ще сперм земята
дето се върти.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Очите ти
« Отговор #3 -: Април 15, 2006, 00:14:51 am »
 [a taka]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти