News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

На А.

Started by Скитникът, April 14, 2006, 23:29:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът

На един приятел, който никога не съм имал но винаги съм познавал. В памет на Алексей Видински...



По пътя те срещнах,
открих твоя път.
Защо не пресрещна?
Моя, пак път.

Защото те няма
ти вече си минал,
сега ти си
Сълзи
  И вятър,
      И дъжд
А аз все още чакам те
и има надежда,
да си поговорим отвъд

Приятелю, няма те вече сега.
Приятелю тук съм не ме ли позна?
  Не си.
Пък и няма как да го сториш,
в смъртта си ме гледаш, но не говориш.

Знам че нивга не съм те познавал,
знам че и мрак и надежда,
в тях ти си се уповавал,
в живота си кратък,
   различен,
красив,
богат
но не сив,
изпълнен с "Понякога", "Дъжд"
сън красив...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Gentiana

Красив стих, Боби.
Жалко, че пак е тъжен ...
[cvetee]

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Скитникът

Тъжно е това че не го познавах приживе а се запознах с него чрез стиховете му...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Angel Soul

Наистина хубав стих!...  Личи си, когато нещо е написано с дълбоко чувство.  :flowers:

Diablos

Прекрасен стих !  [bravisimo] [bravisimo]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

{dulgokoska}

Тъжно... тъгата крепи ни вовеки...
кръстосваме свои и чужди пътеки...
понякога пристигаме след време, закъсняваме...
и тъжим, и скърбим и все съжаляваме...

Но трябва ли да помръчим същността
на нашето израстване от срещата със смъртта
като погубваме време, в което тъжим,
вместо делото свято на приятеля да посветим...

Трябва ли да плачем, когато осъзнаем,
че пропуснали сме слънце в мрака безкраен...
Трябва ли да молим като грешника окаян,
не... нека поговорим, щом да възкръсне той желаем!!!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Скитникът

Благодаря за хубавите думи :)


Радвам се че всички въъзприехте това което съм казал и го разбрахте.
Сега ако не е много нагло бих в помолил да ми разреште да пусна няколко негови работи но ще  изчакате два три дни докато се окажа способен да ви запозная с тях. :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

phibi

наистина е красиво и безкрайно тъжно  [plqs plqs]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



SteeleR