Питам те, любими...

[{dulgokoska}]

     

Да вярвам ли в твоята измама?!
Да вярвам ли, че в тебе обич няма?!
Да не помня ли, че с тебе съм щастлива?!
Да забравя ли душата ти красива?!

Защо искаш беглец без дом да станеш,
да се луташ без причина по света,
защо желаеш в страдание да се терзаеш
на плещите с товара на страха?!

Боиш ли се?!... Че ще поискам да повярвам?!
Нима изпитваш любовта ми всеотдайна?!
Не виждаш ли?! Аз не се поддавам...
Та ти дори не можеш да прикриеш свойта тайна...

Казваш думи, но не влагаш чувството,
което трябва те сами да породят,
аз обичам те и ми е ясно изкуството -
като в приказка сме - аз принцеса съм, а ти - слуга...

Любовта ни, казват, невъзможна е,
а ти слушаш заповедите им - "за мое добро"...
любими мой, без тебе празна съм,
ако ме оставиш ще изсъхна, ще се превърна в сено...

И ти - слугата - без да знаеш
ще ме дадеш на "конете" кралски,
а те ще ме сдъвчат доволно...
така и аз и ти ще бъдем нещастни...

Затова, любими, откажи се...
Не залъгвай нито теб, ни мен...
Че да избягаш е решение...
Ще умра, разбираш ли, в разлъчния ден!

Заставам най-истинска днес пред тебе
и питам те с усмивка и сълза
"Кажи ми искрено, любими,
да повярвам ли, че в теб я няма любовта?!"...

    

 

[FALLEN]

Браво Нели.Скоро влезе във форума,но бързо набираш скорост.Много хубаво...Стихчето е много красиво,моите поздравления...

[tonnny_bg]

Поздравления и от мен.