Замък в готически стил

[Gentiana]

Душата ми - замък в готически стил.
Там призраци в сенките шепнат.
Под острите кули магьосник унил
отвари вари и не трепва.

Вратите му пазят два демона в плът,
с озъбени, грозни муцуни.
Към него не води пътека, ни път.
Мираж е той, в пясъчни дюни.

И само в най- тъмния час на нощта
отстъпва магията черна.
Достъпна и нежна отваря врата
душата ми - кротка, коварна.

Дали ще се сринеш отровен, не знам
или оцелял ще преминеш?!
Ела, талисман за любов ще ти дам.
В този час можеш всичко да имаш.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Всичко не искам,
искам в замъка аз да остана,
дай ми подслон и
душата ми нека не моли пощада.
Нека тя с твойта душа да се слее
да стане призрак един от онези
живеещи в замъка и с тях в едно
да запее песента разтърсваща
всички илюзии, песента
разкъсваща всички мечти

[Gentiana]

Вратата е отворена - ела.
Спят демоните, няма да те хапят.
Душата моя чака твоята душа.
Студени мигове във шепите и капят.
Дали ще пеем или плачем-все едно.
И призраци ще бъдем- бели, луди.
Ще смесим в чаша и добро, и зло.
Духът на времето у нас ще се пробуди.