Автор Тема: Замък в готически стил  (Прочетена 603 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Замък в готически стил
« -: Април 15, 2006, 18:25:37 pm »
Душата ми - замък в готически стил.
Там призраци в сенките шепнат.
Под острите кули магьосник унил
отвари вари и не трепва.

Вратите му пазят два демона в плът,
с озъбени, грозни муцуни.
Към него не води пътека, ни път.
Мираж е той, в пясъчни дюни.

И само в най- тъмния час на нощта
отстъпва магията черна.
Достъпна и нежна отваря врата
душата ми - кротка, коварна.

Дали ще се сринеш отровен, не знам
или оцелял ще преминеш?!
Ела, талисман за любов ще ти дам.
В този час можеш всичко да имаш.













,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен DeTe_Ha_Xaoca

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3282
  • Пол: Жена
  • Super girls don't cry!
Re: Замък в готически стил
« Отговор #1 -: Април 15, 2006, 18:38:07 pm »
Всичко не искам,
искам в замъка аз да остана,
дай ми подслон и
душата ми нека не моли пощада.
Нека тя с твойта душа да се слее
да стане призрак един от онези
живеещи в замъка и с тях в едно
да запее песента разтърсваща
всички илюзии, песента
разкъсваща всички мечти
« Последна редакция: Април 15, 2006, 18:52:21 pm от Gentiana »
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Замък в готически стил
« Отговор #2 -: Април 15, 2006, 18:56:47 pm »
Вратата е отворена - ела.
Спят демоните, няма да те хапят.
Душата моя чака твоята душа.
Студени мигове във шепите и капят.
Дали ще пеем или плачем-все едно.
И призраци ще бъдем- бели, луди.
Ще смесим в чаша и добро, и зло.
Духът на времето у нас ще се пробуди.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.