Чай във осем

Started by Gentiana, April 17, 2006, 08:26:54 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Чаша чай във осем сутринта,
утрото навън се смее лудо
с гласове на птички и цветя,
с дъх на неродени пеперуди.

Чаша чай във осем сутринта,
без лимон и захар, просто мента.
Чувствам се добре, шуми градът -
вече буден е на сто процента.

Чаша чай, изпита насаме,
малко скучничко е, но пък - става.
Чувствам се разглезено дете.
чай във осем - истинска забава.






,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Може ли и на мене чаша чай,макар че не го обичам ,с теб ще пия ,приятно ще е ,знам. [hugs and kisses] [namigggggg]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

Може , разбира се  :)
Честно казано ... и аз не го обичам много, макар че е полезен.
Но днес ми свърши кафето и наистина бях на чай.
[usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Аз предпочитам горчиво кафе -
също със захар несмесено...
по-романтично и не насаме,
сутрин и вечер, естествено!...

Чашка кафе с кофеин-милиграм,
действаща леко трезвително...
Ще ми се днес и на тебе да дам,
драга ми, мила учителко!...

Знам, че го смяташ за вреден порок,
ала веднъж му вдъхни аромата!...
В теб ще внедри този дух черноок
нивелир - здрава връзка с земята...


[namigggggg]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

Порок ли? Грешиш. Пия черно кафе.
Без захар и с много сметана.
Кафето ми има студено сърце,
а духът му в бутилка се хвана.

Ще стои там затворен и ще си мълчи,
докато ми изпълни всички желания.
Ще си пия кафето и нека горчи.
Няма да слушам жалки стенания.

А чайче си пийнах, защото свърши в зори
кафето ми . Нямаше начин.
Заместителче бледо, ей така- с`е ла ви.
Няма за кафето да плача.
:)


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.