Защо е така
в любовта?
Защо когато обичаш
винаги страдаш?
В сърцето си пуснах
те близо, любов,
а ти със мен подигра се.
Пазих се, бягах от теб,
накрая отново намери ме
и най-лукаво нож в сърцето
заби ми.
Налей ми днес текила,
за да забравя болката
и това че не съм ти мила.
Защото болката и любовта
са другари верни...
Не можеш да ги разделиш
и единствено с усмивка тихо страдаш...
А страданието пощада не познава,
никого не подминава...
Жесток ли е животът?
Да, жесток е.
Коварна ли е любовта?
Да, ужасно много.
Научи сърцето си без стон да се разкъсва
и ще си готова да обичаш...
Готова съм тогава,
подай ми ръка,
научи ме да бъда щастлива.
Разкъсай сърцето ми,
после отново подай ми ръка,
разбий душата ми
и накарай ме щастлива да бъда.
Събери болката и любовта
и нека се роди една мечта.
Мечтите умират, принцесо!
Такава е реалността!
Научи се да бъдеш сираче.
Но можеш ли да привикнеш?
Аз не!
Да си щастлива искаш?
Не можеш да бъдеш!
Винаги ще бъдеш душена
от пръстите студени мъртвешки,
окървавени от обичта...
Тя е лъжа.
Недей да разбиваш мечтите
наричаш ме принцеса,
такава съм знам.
Принцеса на хаоса,
на мрака на ледената самота.
Помогни ми,
не обръщай глава!
Дай ми обич,
съживи мъртвешките пръсти
измий ги от кръвта.
А аз от принцеса на мрака
ще стана на слънцето
дъщеря, ще те гледам
и ще те стопля,
защото знам: Ти не си лъжа!
Не съм ли, самотна звездичке?
Копнежа ти е нежен..
да го изкоренявам не желая,
ала чувствата ме плашат-
илюзия са причудлива.
А искам с тебе да сме живи-
самоубийство е това
сред гробището на света.
И аз се чувствам като принц,
владетел на самотно царство,
странник в собствената си страна,
обречен да скита....
Ще поскиташ ли мъничко с мен?
Ще скитам, ще търся
но знам, че е така в любовта,
с тебе принце отново ще се разминем,
ще забравим тази мечта.
Ще си остана аз принцесата на мрака,
и ти не ще докоснеш светлината,
ще ме търсиш нощ и ден
и обичта ми ще желаеш.
Но ще съм далеко аз от теб
ще бъда мъртва,
и не ще да имам чувства,
ще ме обичаш,
ще се смея аз.
Ще ме желаеш,
ще те наранявам аз.
Защото така е в любовта
човек без да обича страда,
но и любовта тъгата не му опрощава.
Ха... горчиво е, нали...
Тъй да бъде!
Нека страдам, нека ме боли...
Глупаво е всичко.. може би,
единствено играем си игри без правила,
в които няма победител..
Ще бъдем като слънце и луна,
бягащи един след друг,
но винаги сами...
Бъди тогава моята любима без душа,
а аз мъртвец ще бъда също.
И без това умираме милиони пъти...
Просто.... не трябва да се примиряваме
