Натрапница

[phibi]

Натрапница съм, тъй се чувствам.
Като плевели вирея.
Чужди мисли аз съпътствам,
в чужд живот живея.

Намерих цветна снимка на тротоара.
А на гърба й с почерк наклонен
написан бе куплет от песен стара.
Прибрах, забравих я. Но онзи ден
присетих се, поисках да я видя.
Кое ли е момичето на нея?
На мястото й щях да се обидя,
да си я искам, да вилнея.
На кого ли пише ,,Твоя: Лора"?
За кого ли всъщност е това?
Дали за брат, приятели, за хора,
с които ги е разделил света?
Дали не праща я на някоя роднина,
за да остане във албума им?
Или е спомен за далечната родина,
знак на обич към любим?
Какво ли мислела е онзи ден?
Какво ли значат думите накрая:
,,Прощавам й. А тя на мен?
Тогава не можах да ти призная."
Милиони пъти във ума си
безброй истории за нея разиграх.
Но каква е тя, защо се муси,
съдбата й, живота й не разгадах.

Натрапница съм, тъй се чувствам.
Скоро май ще полудея -
чужди мисли аз съпътствам,
в чужд живот живея.

По улицата днес вървях и там
видях я – нея! – но не спрях.
Исках толкова неща да питам.
Но не попитах. Не  можах.

Натрапница съм, тъй се чувствам...

[SteeleR]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
[sad3]
[cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[ivorysoul]

:) много е дорбо

[KUKLI4KATA]

наистина сее получило едно мини разказче с незавършен,отворен край!  поздравче от мен!!!
@---

[{dulgokoska}]

Натрапница съм... аз открита...
завладявам хорските сърца...
чувствам думите си, но сякаш кука ...
са те за самотната пред мен душа...

Залапва тя стръвта - емоция...
и благодари ми от сърце...
а аз натрапница - самотница..
протягам празни, смръзнали ръце...

Дали не лъжа без да го признавам...
пред душите... и пред себе си дори?!...
Дали не ги подлъгвам.... Та аз не заслужавам...
да бъда от тях обичана... щом правя "добрини"!?!...

Изглеждам аз силна и достойна...
но дали това е факт реален...
не искам аз да съм покойница...
и затова май търся чужд живот страдален?!...

Появявам се - неочаквана мълния...
и белязвам ги с привидна радост, прикрила изкусно тъга...
те вярват ми... но дали не истиват...
Не искам да ги лъжа... но как безумно желая да ги задържа!...

Натрапница - такава се чувствам...
копнея да обичам... да бъда някому скъпа...
но нима това греха ми изчиства -
че за да бъда потребна... се опитвам чужда тъга да изкупя...

Дали съм наистина крадла на чужди идеали...
дали се стремя да съм истинска от корист нечиста...
или вина невярна сърцето ми е завладяла...
от благодарностите ти натрапница се чувствам... Да съм права - Не! Не искам!

[saddd] [peace]

[phibi]

нямате и предсатва колко значат за мен думите ви  :flyingkiss:
{dulgokoska}  :arrow: още един прекрасен отговор, благодаря  [heart__]  [heart__]  [heart__]

[Bonita]

 [evala]

[{dulgokoska}]

 [shame]
Може би...
Но не може да се мери с твоето стихче...
То е... въодушевяващо... [inlovee]
[hey sexyy] [inloveee]
[kisss]

[phibi]

не смятам така :) , но благодаря ти [gu6] [intimo]
на Bonita също  :kissoflove:

[DEVIL_IN_HEAVEN]

phibi, стихотворението ти е прекрасно. Сюжетът най-вече е уникален! В този форум съм чела доста неща, но това определено ще го запомня. :)

[Angel Soul]

Наистина много хубав стих! Идеята е оригинална! [heart__]

[BLUE_ROSE]

Без коментар.  [ihuuu]

[phibi]

От кой скрин извади тези стари снимки, мила   :)  [inlovee]

[BLUE_ROSE]

Хахахахааа  просто гледам форума за авторите.... какво съм пропуснала да прочета.... [namigG] [usmivkaa]
Много съм пропуснала.... [confused]

[kalista]

Красотааааааааа  [inlovee] [inlovee] [inlovee]