В единственият си живот,
кого да обичам?Освен единственият мъж!
В кого да вярвам?Освен във себе си и Бог?
И колко пъти да прощавам, ако не веднъж!
Стотици хора от стотици посоки -
да ме разкъсат се опитват те!
А аз имам само един...единствен живот,
в гърдите ми тупти едно сърце...
Не мога да бъда на повече от едно места,
не мога да се харесвам на всички, нали?
Дори без сили да остана, да се усмихвам,
дори сама да се разкъсам на стотици страни!..
Ще бъда ли за някого аз повече човек?
Не сме ли всички същества от мрак и светлина...
Просто хора с цели и делник...
Защо, по дяволите ,очаква някой да съм по-добра....
Оставих се на някакви предубеждения....
Че трябва хората от мен да са доволни...
И принципите си градях по техни мнения.
И ето днес... в какво превърнах се..
Една от собствените си мечти не успях да постигна!
Но пък съм -успяла- в нечий очи.
И мислех, че напред вървя, а никъде не стигнах.
Естественно за другите този факт не личи!
Загърбих чувствата си, чужди чувства да не наранявам.
Загърбих мислите, които в мен крещяха...
Научих се копнежите си - да ги забранявам!
И щастието и дните...все ми предстояха...
Със себе си да се надлъгвам вече няма начин!
Каквото и да ми говорят, не се убеждавам,
че нещо имам и че нещо знача...
Преставам вече да се заблуждавам!
В единственият си живот,
ще обичам, не друг, а ЛЮБОВТА!
Ще вярвам само в себе си и Бог!
И веднъж завинаги, ще си простя!
