Автор Тема: Скъсани струни  (Прочетена 639 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Скъсани струни
« -: Април 19, 2006, 11:54:26 am »
Ще искаш диво да ме спасиш...
Ще се втурнеш към мен през мрака...
Нищо,че сега надменно, без жал си мълчиш.
Ще се събудиш,но няма да го дочакам.

Трошат се кристалните ми мисли.Стон. Пожар
довършва това, което е оцеляло.
По устните ми има от саждите нагар,
празна бяла кукла е нежното ми тяло.

През черното на изгорялото пълзи сълза,
като заблудено пиленце сред полето.
Мъничка, но огромна като болка по душа,
която си позволил да си иде в небитието.

Ще ме търсиш  и отчаяно ще крещиш
в тишината от егоистичното ти Вчера.
Болката в себе си с какво ще задушиш
и страхът, че повече няма да ме намериш?

Назидателния ти тон нямам сили да понеса
разкъсващ струните на душата ми грубо.
Уморена съм.Искам спомена с мен да отнеса
за времето, когато ме обичаше лудо.

« Последна редакция: Април 19, 2006, 12:06:56 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен phibi

  • Почетна Ерато
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2341
  • Пол: Жена
  • no more hiding who I am...
Re: Скъсани струни
« Отговор #1 -: Април 19, 2006, 14:09:01 pm »
Ще ме търсиш  и отчаяно ще крещиш
в тишината от егоистичното ти Вчера.
Болката в себе си с какво ще задушиш
и страхът, че повече няма да ме намериш?


няма да може, Gentiana, теб няма как да те забрави  :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Скъсани струни
« Отговор #2 -: Април 19, 2006, 14:30:59 pm »
благодаря ти, мила  [heart__]
дано  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.