Изпразних джобовете си, на мокрия пясък...
Събличам бялата рокля и тръгвам натам....
Тъмната вода ме вика с нежен проблясък,
да споделя самотата й някъде там...
Зелени очи, зелени спомени запечатили
в пътя си до водата кратък , красив....
Ти утре пак ще имаш сърцето ми.
Пак ще имаш мига си - нов и щастлив!
Дошли са чайките да ме изпратят...
до новия ми дом през сини мечти.
Ти си бил и тук... и оттатък...
ти си виждал през мойте сълзи....
В любовта си ще бъда и нежна и силна....
този път да ме има за вечен пътник е решил...
Да поема в безкрая, тази съдба
от която си бягал, от която си пил.
Донеси ми писмата, в стъклени бутилки.
Да ги пусна в новата си пощенска кутия.
Аз не искам да съм повече страхливка.
От теб не искам вече да се крия!
