"Кошмарна нощ"
Защо остави ме в онази нощ
и остави сърцето ми като прободено със нож,
защо направи го,виновен ли съм аз,
ела при мен и кажи ми го на глас.
Нима не те обичах достатъчно силно
та отиде в предгръдките на друг,
нима не правех всичко дори и непосилно
как,кажи ми,стигнахме дотук?
Не мога теб да те забравя,
ти ще си едничката любов за мен,
не мога от болката да се избавя,
от мъка ще се измъчвам всеки ден...
Ще те чакам да се върнеш
и пак очите ми да зърнеш,
да видиш в тях моята любов
и любовта ни да се върне със вопъл нов.
Нима не помниш щастието ни преди
подпряно сякаш със стоманени греди,
но как намери сили това да разрушиш
и всичко хубаво между нас да развалиш?
Защо не мога аз да те намразя,
всичко по-лесно би било,
може би чувствата си не мога да погазя,
не мога да загърбя онова което е било.
