Блъскам се в стените.
Всеки ъгъл е остър.
Отблъсква ме
и с твойто име ми крещи.
Изпочупих си ноктите
да дращя по бетона.
Зазидана!
Всичко наоколо
мълви - "Забрави!"
Свличам се -
прекалено гладки
стените са.
Как да изляза
от този затворен капан?!
Стичат се чужди сълзи
по решетките на прозорците.
Давят ме,
но как да ги спра аз не знам.
Ще се превърна във локва
и ще ги влея в дълбините си.
Нека горчи и соленее...
Смъртен грях
е да не понасяш сама себе си.
Богохулство навярно.
Но не ме е страх.
Няма да се моля!
Разрушени са църквите.
В кръвта ми Дяволът
днес е на власт.
Разтварям душата си.
Нека рови и прекроява я.
Да се киска и изтрива
всеки спомен за нас.
Обичах те...Късно е...
Ангел загърби ме...
Сега ще те мразя
със дяволска страст.
