"Мъжът, без който аз дори не съществувам..."
Това остана зад вратата ми от теб - табела.
Често ходя аз на сън и често те сънувам....
Оглеждам се, страха в ръката си съм взела...
Дочувам котките, които по покрива ми ходят...
Ловуват всичко поднесла им нощтта...
И аз понякога по този покрив се разхождам,
но само сън ще да е бил това...
Защото съм човек....и нямам право да навлизам
със взлом във чужди светове... И там да крия...
защо оградите прескачам и излизам
да гоня безпространствената си стихия...
-Отсъстваш ли? - ме пита вятъра навън?!
-Не! Искам да си закова табела на вратата!-
Котките се смеят( и това ще да е сън! )...-
Да ме намери лесно самотата! -
-Защо във тъмното ще слагаш таз табела? -
с недоумение ме пита вятъра отново....
- Защото в тъмното страха в ръката си съм взела....
а на светло... треперейки от страх - не мога!
Ще ме види света колко малка съм станала , ще чувам...
Ще ме сочат с пръст и ще ме гледат със тъга...
"Мъжът, без който аз дори не съществувам "
ще живее тук, след мойта самота!-
