Соната на самотата

[Akaша]

Залезът показа ми ти..
беше пълен с радост и мечти
макар от вътре да ме изгаря самотата
бих споделила с  тебе..единствената..мечтата

Оценяваш ли това което имаш..
би ли оценил и мен?
Оценяваш ли сърцето и душата които взимаш
намираш ли красотата в този мрачен ден...

Има красота дори в самотата и мрака
красота която оценява само душата..
Искаш да ме снимаш...а ще заснемеш ли тъмата
ще заснемеш ли тази болка кървава ,стичаща се от устата...

Не искам да съм ничия..вещ да бъда немога..
можеш ли да имаш черната гарга
можеш ли да бъдеш с душата и волна?
и аз като нея държа да бъда свободна...

Когато те погледна..света ми с светлина изпълваш
както слънцето осветява мен през мрачния ден
в душата ми празнината запълваш
само се пази ..огън съм..не искам да изгориш със мен!

Обичта си трудно мога да покажа..
но аз обичам само и единствено по начин свой
всичко или нищо..боря се..имам си куража
няма да се предам без бой..

Искам те..но искам усмивката..сълзата
искам да заспивам в ръцете твои
в очите ти намирам красотата
която липсваше в моето сърце...

Не можеш да ме разбереш..че кой ли може
кой ще разбере това черно сърце..
не знам...може би човек съм сложен
но не искам да тъне в тъма моето лице..

[vesselin]

 [ihuuu]Красиво!

[Arwen]

Не можеш да ме разбереш..че кой ли може
кой ще разбере това черно сърце..
не знам...може би човек съм сложен
но не искам да тъне в тъма моето лице..

колко пъти съм се чувствала така  [sad3]
красиво стихче, браво  [cvetee] [plqs plqs]