Аутопсия

[{dulgokoska}]

Лежи момиче там красиво...
изглежда студено и самотно...
но също внушава и нещо...
отминало прекрасно - жестоко...

Приближава се към нея...
мъж в бели дрехи...
равнодушно я поглежда...
но ръката му трепери...

Вглежда се в косите...
кестеняви, дълги, прави...
отваря и' очите...
как желае да ги погали...

А тя лежи неподвижно...
с вкочанени пръсти...
но изглежда мила...
а сините и' устни...

Разказват цял един живот...
целувки и усмивки...
на сълзи доскорошния брод...
сладко горчиви напитки...

В стаята прохладно тъмна...
над нея само свети лампа...
кичур нейн от хлад помръдна...
"Не може работата да почака"...

И мотивиран от самото тяло...
мъжът към масата посегна...
взе бляскав скалпел за начало...
острието му прилегна...

Последва нейните извивки...
и разкри един различен свят...
красива младост от мъка убита...
прекрасна в студения си цвят...

Взря се мъжът в сърцето...
привлече му вниманието...
трепна острието...
показа физически страданието...

Сълза потече от окото...
остави я да се стича...
и както ледът обхваща потока...
така личаха следите на бича...

Мъжът пак изтръпна...
обяснение потърси...
но видяното накара го...
от гняв да се разтърси...

И заплака чисто, истински...
за непознатата на тази маса...
видя в кафявите очи искрици...
неуспяли да угаснат...

Над тялото стоя той дълго...
оглеждаше с откривателска страст...
както детето от живота се учи...
воден от стягаща, радостна власт...

С радост и с възхищение...
той тъжеше полусебично...
наистина я вижда, но не приживе...
и все пак... ИМАЛО Е - ДА! -ТАКАВА ЛИЧНОСТ!!!...

И разтреперен от смесени чувства...
той цяла нощ стоя до нея...
сълзи от загуба и щастие вкуси...
молейки се "Така и аз да умра... и аз да живея!"...

Осъмна над студеното и' тяло...
затвори очите и', погали косите...
закри я не с чаршаф, а с одеало...
за да топли дори в смъртта и' мечтите...

И седна разтърсен на бюрото...
химикала хвана с разтреперени ръце...
и променен завинаги написа "Покойната
починала от ДОБРО СЪРЦЕ!"...

 

[FALLEN]

Нели,малко ме изплаши стези скалпели...
 

[{dulgokoska}]

Страхът не винаги загатва нещо лошо... 
 

[me4tatelka]

Браво дългокоске!
много ми хареса ...   тъжно е ... но много красиво ...

И седна разтърсен на бюрото...
химикала хвана с разтреперени ръце...
и променен завинаги написа "Покойната
починала от ДОБРО СЪРЦЕ!"...

[ranenia skorpion]

Има сюжет и е много силно като замисъл и изпълнение...Само адмирации на авторката !

[{dulgokoska}]

 
Благодаря вииииииииииииииии