Последно писмо
Едно ли е последното писмо,
че в мислите ми хиляди писма се реят.
Един поет, без име, в мен дано
след хиляди писма да оцелее.
Описах цялото съзнание, а то е без предел
и сякаш е вселена от морски вълни
С която своя път към мен да си поел
тя няма да достигне мислите...уви...
Уви.. в един живот, където всеки е поет
но крие в себе си душата задушена
ти избра в моят бял, безименне портрет
да търсиш бряг в любов студена...
Аз искам нещо за сбогуване да ти напиша
но невидимо мастило върху листа се разлива
и в мен една душа с последни сили диша,
за да ти каже само ,че без име си отива....
