Ти си ме чакал...
Ти ли , призрак от морето
понесе през рамо душа опустяла...
Защо си взел нея, а не сърцето
което все още е истинско, цяло!?
Ти ли си, в сънища сиви крадял
дните ми стари, рани кървящи...
Ти ли събуди в мен огледала
отдавна в приказки спящи
и ме накара да търся иделното
в себе си на мрака творение?!
Недей се преструва, спести ми лъжата
аз те познах по твоето студено течение...
Ти си ме чакал, на дъното черно
в зелени водорасли и бели раковини,
аз да потъна, когато погледна
към теб, към очите ти тъмни, любими...
Ти си ме чакал , малка русалка
в твойте ръце богиня да стана.
Върни ми душата, нищожна и жалка -
аз съм човек, човек ще остана!
