Аз прах съм и съм злато
Убиец безутешен и светец
Живея в зима, искам лято
Монах смирен, свиреп боец
В прахта безмълвно коленича
В небето възроден летя
Изпепелен от отчаяние
Пак вярвам в своята звезда
Ликувам, падам, ставам, падам
разкъсан, пак съм невредим
Зората гледам, ослепявам
И пак я виждам, оцелял, един
Намерил рая преди седмици
Запратен в ада преди дни
Замлъквам (обещал съм) месец,
а после ти заговори
До болка плашещ, ала искрен
Може би луд, но не и оглупял
Крадец, разбойник, съблазнител
ала на тебе клетва дал
