Облечен в мрак, аз нося тишина...

[lamarin]

Невидими сълзи,
във шепа от стомана.Тишина.
Защо ми ги дари,
от любовта пиян съм.Тъмнина.
Не виждам твоята сянка
излята от лъчи.Светлина.
И ходя в мрак облечен
и нося тишина.Красота.
Ти бе за мене всичко
на този свят.Вали.
Сега си само снимка,
покрита с пласт от прах.Сълзи.
Косите ти са вятър
прострени в небеса.Кажи.
Обичаш ли ме още,
тъй щяхме да сме заедно.Нали.
Очите ти са блясък,
магични две Луни.Слънце.
И погледът ти жарък,
разтапя златен пясък.Скитнице.
Съня ми ти спечели
и в бой ме победи.Честито.
Сърцето ми плени,
сега ще бъде твое.Вземи го ти.

[Gentiana]

Сърце, затворено във стъкленица бяла-
трофеят ми във битка с теб до смърт.
Прокудена се скита оцеляла
душата ти и рови като кърт
под куп от кости на наивни хора,
които дръзнаха да мерят сили с мен.
Какво ли търси?! Чувствам как умора
разкъсва на парцали моя ден.
Омръзна ми да бъда ангел черен,
с криле от зли въздишки на слънца,
стопени от любов във свят неверен
на луди демони със маски, без лица.
Върни се. Вече няма да те мъча.
Облечен в мрак, ти носиш тишина.
Ще покориш природата ми злъчна.
А после... може би ще ти простя.


Красив стих, Ламарин 

[lamarin]

а твоето сърце къде е,
нима се крие и не смее
да срещне моето сърце...
дали тупти,дали живее
къде го скри,сред куп изгаснали звезди....къде е

[Gentiana]

сърцето ми е сянката на сова.
С грабливи нокти къса бяла плът
на спомени, които ми оставя
на мрака Господарят всеки път,
когато му дарявам нови слаби
души на хора, дръзнали до мен
да спрат с отворени обятия.Той в жаби
превръща ги, без право да умрат.
Не, не тупти.То само съществува-
на облачна планета спътник див.
Не го търси. В космична бездна плува
присъдата ти , но си още жив.

 

[lamarin]

Аз жив съм, ала ми се не живее,
Моето сърце се скри,
Ала твоето сърце кажи къде е,
В огъня на любовта гори ли,
Има ли Магични сили?'
Знае ли какво е да Обича?
Мрази ли тъй лудо и себично
Това, което ще го нарани...
Кажи ми, моля те, кажи ми ти..........

[nejno_angel4e]

много е хубаво!

[Gentiana]

Аз жив съм, ала ми се не живее,
Моето сърце се скри,
Ала твоето сърце кажи къде е,
В огъня на любовта гори ли,
Има ли Магични сили?'
Знае ли какво е да Обича?
Мрази ли тъй лудо и себично
Това, което ще го нарани...
Кажи ми, моля те, кажи ми ти..........

Сърцето ти - Луна по Новолуние
се скрива в тъмното на нощното небе.
А моето готово е за жертвоприношение.
Кинжал издига жрецът с каменно лице.
Какво е знаело - обичащо и мразещо...,
сега е без значение. Последен дъх...
и камъкът олтарен с кръв оплискан е.
Тя капе тягостно по горски, гниещ мъх.
Сърцето ти зад облак ще изгрее
и цялата земя ще освети,
когато пак доволно божеството се засмее
и сянката ми във душата ти се въплъти.

[lamarin]

  [lol]благодаря ви...........Гео, мисля че знам кой ми открадна сърцето, лошото е че тя не го е разбрала.....

[black embrace_f]

Браво.....
....много е добро....

[lamarin]

Браво.....
....много е добро....

Благодаря......от сърце............То и сърцето ми е добро..................