Автор Тема: В часа, когато цъфнат спомените  (Прочетена 576 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
В часа, когато цъфнат спомените
« -: Април 26, 2006, 18:01:59 pm »
Костеливи пръсти...
Стара, грозна тъга,
как сърцето ми стискаш!
Искам днес да умра,
но цинично се смееш
и ми шепнеш:
О, не...,
имаш още да страдаш,
бедно мое дете.
Помоли ми се кротко.
Тук, в пръстта попълзи.
Сбръчкан спомен целувай.
С сухи очи поплачи...
Дърта вещице дива,
как те мразя! Горчиш.
Всеки път ме убиваш.
Всеки път е...почти.
Никнат някакви сиви,
странни, мъртви цветя .
Ронят звуци кресливи
в шепите ти. Ех, тъга,
татуираш се в мене
не с къна, а с игла
и е май за смърт време,
но не даваш... Игра.
Полудявам, когато
ми редиш правила
като скучен свещенник.
Ти си дива и зла
и не искаш да слушаш
как ридае във мен
до истерия стигнал
моят, нежният ден.
Няма повече птици.
Има гробно небе,
от което в транс падат
думи в празно сърце
и погребвам надежди...
Боже мой, не върви!...
Май по-всичко изглежда
пак съм твоя... Дали?!













,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.