Представям си как змия в леглото ти пускам...
а ти скачаш уплашен - аз съм, нали?!...
Представям си как срещу тебе насъсквам...
глутница вълци, нима те боли?!...
Е виждаш ли колко дълбоко рани ме?!...
от злините си собствени сам днес вкуси!...
И дано и двамата от рани кърви ме -
аз студена ще умирам, а ти ще ме молиш "Прости!"...
И двама ни ще разкъсва болка ужасна,
и ти ще узнаеш как силно боли...
Ще видиш какво е в прегръдката тясна...
да те вземе страданието и да те задуши!...
Ще разбереш как змията тихо се увиваше
и стискаше сърцето ми със страшна злоба...
Как жадно го хапеше, всеки миг то загиваше...
бавно и мъчително от прокажна отрова!...
Ще узнаеш как вълци плътта ми разкъсваха,
как разнасяха я бясно из гората от грях...
Как от моята душа кръвожадно откъсваха,
освирепели от чувствата ти, а аз безсилна лежах...
Ще страдам, ако отрова край тебе разпръснат,
ако лъжи и ярост като тези разкъсат твоето сърце...
пред любовта си безсилна - в мисли тебе прегръщам,
макар че гледаше как погубват ме с безизразно лице...
Е виждаш ли колко дълбоко рани ме,
аз знам - ще узнаеш какво стори ти,
щом и двама от рани дълбоки кървиме,
аз студена ще умирам, ти ще молиш "Прости!"...
