Заспивам..събуждам се отново,
в един гротескно изкривен и тъмен свят
единственото, което вкусвам е отрова
болка..ароматни свещи..пламък тих и смях.
Виждаш ли ме?Усещаш ли дъхът ми?
Студената ми длан бродеща по твоето лице..
Ръцете ми..синеят те..?!?Кървят ли?
Все по бързо бие клетото сърце..
Едно дете..единствено самичко,
броди босо по трънливият път
една единствена сълза..струи от
от бледото лице..тъмен кът?
В ъгъла човек с изкривена маска
а до него безброй други маски стоят
мраморни..стъклени ..с багри окраски
хиляди спомени ..пътища в себе си преплитат,държат.
Театър..ах да..просто един театър
препълнен с много болка , смях или печал
отрова , моля..дайте ми отрова
достатъчно търпях..играх..без жал.
Елате..купете си илюзии
продавам ги...продавам ги сега
груби бъртвежи..емоции и други
ах, колко измамно прост изглежда света.
Събуждам се, цялата във сълзи
ръцете ми са сини , но не кървят!
Дори да беше сън, продавам аз илюзии
копнежи , които скоро ще умрат!
