Автор Тема: Вятър в тръстиките  (Прочетена 566 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Вятър в тръстиките
« -: Април 28, 2006, 16:05:41 pm »

И като недозрял
откъснат портокал
търкулва се към залез
слънцето.
В тръстиковите ми коси
ухаят белите му цветни пъпки.
Невинност, бяла тишина,
а после...френетични тръпки.
Морето помни, то е стар другар
на босите ми мисли непризнати.
Заравям в пясъка
кори от гниещ плод,
за да опазя
от прокоба нежността ти.
Ухание на залез ме гнети.
За да се сбъдна,
ще разкъсам тишината.
Островитянка е душата ми.
Мълчи.
Ще бъде късно, но ще се роди
в мираж тъгата.
А после приливът
очите ми ще заслепи.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.