Вятър в тръстиките

[Gentiana]

И като недозрял
откъснат портокал
търкулва се към залез
слънцето.
В тръстиковите ми коси
ухаят белите му цветни пъпки.
Невинност, бяла тишина,
а после...френетични тръпки.
Морето помни, то е стар другар
на босите ми мисли непризнати.
Заравям в пясъка
кори от гниещ плод,
за да опазя
от прокоба нежността ти.
Ухание на залез ме гнети.
За да се сбъдна,
ще разкъсам тишината.
Островитянка е душата ми.
Мълчи.
Ще бъде късно, но ще се роди
в мираж тъгата.
А после приливът
очите ми ще заслепи.