На дългата улица в тъмното малко момиче
вдига ръка на неизброймите минаващи коли...
И с всяко помахване плахо живота й стича се
към нищото със бясна скорост и така боли...
Че някой иска да продава любовта си,
на парчета ,в брой понякога и без цена...
Това навярно е оставила мечтата й,
че някога ще бъде справедлив света...
Всяка първа целувка е нейното сбогом.
Всяко докосване- раздяла с надежда в нощтта...
Има ли нещо, което трудно ще може
тя да продава, след малкия търг в любовта?!
Има ли смисъл рано сутринта да се прибира.
Със всеки сън, тя се буди в реалността.
Със всяка нощ - по мъничко умира
погребаната преждевременно душа...
Една ръка подава й свойте чисти пари.
Сделката е винаги изгодна щом любов купува...
И после, с малко водка, съвестта ще се стопи...
И ще вярва пак във себе си и колко много струва.
Няма чувства - няма грешка в нея, никога непоправима.
Тя не иска да е просто жена, щом и име си няма!
Не на мъж, а само на нощтта ще е любима
и в тъмното любов ще прави тя със своята измама...
Дали е тъжно? Или може би фатално ,че едно момиче
вдига своята ръка на неизброймите минаващи коли?!
Незнам...Аз я гледам и си мисля : дали ще обича?
Мъжките ръце й дават само свойте чисти пари...
Никой не иска в нея да се влюби - трудно признание...
Никой, никога не ще й каже нежна дума във нощта.
Защото животът я подлага на безумно изпитание -
да слага на безценното - етикет и цена!
